Общоприето е, че всички изображения направени директно върху стената са стенопис. И несправедливо бихме казали, защото стенописът е много повече от рисуване на стената. Вие ще разберете това сами, когато прочетете за специфичния процес на създаване на такива части, които са доста взискателни, но са оценени за тяхната дълготрайност. В един от предходните текстове писахме за платната за рисуване, как да изберем идеалното платно и как да направим подготовка на платното, но както ще констатирате че рисуването е изкуство, но зависимо от основата техниките могат да се различават по много начини.
Терминът "фреска" произтича от италианската дума "affresco", която ще се преведе като свеж или влажен, отнася се за прясната мазилка, която е основната особеност на фреските. Техниката е създадена практически още в праисторическо време и отново е съживена в италианския Ренесанс като най-подходящото допълнение към монументалните сгради, построени през XIV век, особено във Флоренция. Причината, поради която тази техника е възстановена, е, че сравнително големи части от стените могат да бъдат нарисувани относително бързо и то доста евтино в сравнение с други техники на монументална живопис, като например мозайките.
Микеланджело Буонароти - "Сътворението на Адам" (1508 - 1512)
Трайността си фреските дължат на химията която се осъществява межу прясна мазилка, боя и въздуха. Свързващото вещество в този случай е варта от мазилката, които се стяга при досег с въздуха (преминава от калциев хидроксид в калциев карбонат) и ако върху него е нанесена разтворена боя докато е още бил мокър, той по време не съхненето ще задържи и пигменти от боята, те ще създаде по-силен и химически стабилен оцветен слой.
Как се подготвя повърхността за рисуване на фрески
Предвид факта, че се очаква фреската да е почти вечна, важно е стената, върху която е направена, да е напълно здрава - без влага, която би избила на повърхността или нестабилни тухли, които могат да се движат и да причинят напукване на мазилката. Само след строителна намеса, ако е необходимо, следва планиране на самите фрески и нанасяне на мазилка за фреска.
Мазилката се нанася обикновено на три слоя, и се прави от смес от гасена вар и пясък. Важно е да се спазват правилата които се поставят за да може подложката да е стабилна и добре да се свърже със стената. Първият слой мазилка се приготвя с едрозърнест пясък и вар в съотношение 3:1 и на стената се слага с груби и рязки движения, за да може и втория слой по-добре да се свърже с него. Следващият слой "arrico" се нанася след половин час сушене на първия, в съотношение 2:1 - две части ситен пясък и една част вар.
Първият подготвителен чертеж се прави върху втория слой мазилка и е само водач за художника за планиране на допълнителна работа и време. Има няколко начина, по които може да се направи чертежа, обикновено с креда или въглен и кафяво-червен цвят. Понякога, в случай на фреска, чийто последен слой боя е обелена, можете да видите този чертеж отчасти, може би имате възможност да го забележите.
Последният слой мазилка за фрески се подготвя в съотношение 1:1 и не се нанася на цялата повърхност а само толкова колкото може да се нарисува за период от 5-6 часа или един ден ако мазилката ще остане влажен и готов за работа. Този последен слой е най-тънък, трябва да съдържа най-финния пясък и да се изглади добре.
Как се рисуват фрески
Боите се разтварят във вода или в гасена вар, така с четка се нанасят върху влажна мазилка след половин час до час от поставянето му. Мазилката ги попива в себе си, а варта се свързва по време на изсъхването и се заздравява. Не всички пигменти се държат добре в тази техника, така че художниците трябва да бъдат внимателни и в това отношение някои пигменти ще реагират във въздуха и с течение на времето ще променят цвета си.
Поради късата отворена фаза на мазилката фреската ще трябва да работите бързо и добре планирано. Рисува се само от горе на долу заради сливането на цветовете, а големи повърхности като небе най-добре е да се работят наведнъж, защото е въпрос дали утре ще успеете да направите същия нюанс като днес.
Когато мазилката започне за избелява и да губи попиващата си сила, на нея вече неможе да се рисува с техниката за фрески, но може да направите допълнителни интервенции с техниката "al secco" (рисуване върху суха мазилка) където като свързащ агент за боята се използва казеин. Често детайлите по лицата са направени с тази техника, а синия цвят на небето, например, понякога е добав върху червен точно по този начин. Ако видите фреска с лице без детайл или червено небе, знайте че това е фреска, която с времето е изгубила слой боя работен със секо техниката.
Ето защо съществуват много фактори, които влияят върху качеството на фреските и процеса на рисуване - материалът, от който е изградена стената, количеството на влагата в стените, качеството на суровините за мазилката и начина, по който се прилага, и времето. Ето защо този занаят е толкова ценен. Творецът на стенописи трябва да е талантлив, опитен, бърз, но и напълно подготвен, защото високите стени и тавани ще изискват рисуване в доста неудобни позиции.
